Начало »  « ЛЮБОПИТНО »  АЛБАНИЯ - БЛИЗКА И НЕПОЗНАТА
« ЛЮБОПИТНО
АЛБАНИЯ - БЛИЗКА И НЕПОЗНАТА

0 Дни/0 Нощувки
Резервация / Запитване  
Дати : цена:

ПОЗНАВАМЕ ЛИ АЛБАНИЯ ?………..



За повечето българи Албания е една непозната страна, с не много добра репутация и меко казано, отношението ни към нея е леко скептично и насмешливо. Достатъчно е да си припомним само израза „албански реотан”, каквото и да означава това. В представите ни тази малка балканска страна е „дива”, „изостанала”, място на трафиканти и т.н.

 

Толкоз по-голяма е изненадата ни при нашата първа среща с прекрасната, великолепна природа на страната, разгръщаща пред нас своите диви прелести. Туристът е изумен от главозамайващите гледки на албанските планини, долини и крайбрежие.

 

Хората тук са настроени много дружелюбно и гостолюбиво; готови са винаги да се притекат на помощ на странстващия. Ако бъдете посрещнат като гост в албански дом, вашите желания стоят на първо място: „Моят дом принадлежи на Бог и на Госта”, казва албанецът. Единствено големият проблем е езиковият; албанският език е много специфичен, неприличащ на никой друг, а албанците рядко говорят чужди езици.

 

Албанците, живеещи в Албания, според преброяването от преди десетина години, са над 3 млн. души, но според някои данни заедно с етническите албанци, живеещи в съседни страни – Косово, Македония, Черна Гора, Гърция и Италия, където те заемат компактни територии  – техният брой е около 9 млн. Смята се, че след няколко десетки години, ако се запазят темповете на сегашния естествен прираст – те ще станат 20 млн. и ще са най-многобройният народ на Балканите. Албанците наричат езика си Shqip или Shqipëri, а себе си шкип или шкиптари. Смята се че значението на тази дума е „орел” и това се обяснява с факта, че двуглавият орел е герб на съвременната държава.

 

Това, което прави особено силно впечатление, на всеки, току-що прекосил границата на страната са бункерите; разположени са по цялата малка територия на страната. По официални данни те са около 750 хил. на брой, т.е. на трима души по един бункер, строени са по времето на дългогодишното управление на Енвер Ходжа, когато страната е била поставена в пълна изолация, страхуваща се както от нападението на съветската амия, така и от това на американците.

 

Голяма част от днешната територия на Албания по време на Първото българско царство в продължение на 150 години, е  била част от земите на българската държава, когато тя е била голяма и мощна. Това е районът на долината Шкумби (Арбанон) и се е наричала в началото Котокия, в последствие Кутмичевица. Както знаем от нашата история днешният град Дурас – вторият по големина и значение и голям туристически център на Адриатика, е бил известен на старите българи като Драч.

 

В Албания и днес живеят не малък брой етнически българи, известни под названието „горяни”, наброяващи днес едва около 8 хил. души и живеещи в североизточната част на страната, в района на планината Голо Бърдо

 

Тирана е столицата на Албания, най-големият промишлен, културен и търговски център. Населението й наброява (по данни от 2003 г.) около 350 хил. ж., но по неофициални данни то е два пъти по-многобройно – около 700 хил.ж.

 

Градът е основан в 1614 г. от турския генерал Сюлейман паша, който построява тук една джамия, хлебарница и турска баня.

 

До 20 век, градът е малък и незначителен; населението му наброява около 12 хил.ж. Неговото истинско развитие започва след като става столица в 1920 г. В края на Втората световна война, по време на която е бил окупиран от италианците и германците, населението на града наброява вече около 60 хил. ж. Следва период на бурно индустриално развитие и благоустройство на града, населението му през 1960 г. вече е около 140 хил.ж. След промените от 1990 г. броят на населението драстично се увеличава, поради прииждането на нови жители от всички краища на страната. В резултат на това днес градът е пренаселен, неговата инфраструктора не отговаря на нарасналия брой жители.

 

Съвременният център на албанската столица е изненадващо красив за очакванията на българите, както казахме по принцип знаем твърде малко за тази красива страна: той е потънал в зеленина, с красиви сгради, строени от италиански архитекти между двете световни войни. В самия център се издига паметника на националния герой на Албания – Скендербег, борец за освобождението на страната от турско робство. Тук се намират също старинната Часовникова кула, правителствените сгради и президентството, народното събрание, кметството, редом с многобройни уютни ресторантчета и кафенета.

 

Тук, а и навсякъде в страната, човек може да си похапне добре – кухнята не е далеч от нашите вкусове, а храната се отличава с хубави, пресни и натурално отгледани зеленчуци и плодове. Любителите на рибата и морските дарове ще бъдат приятно изненадани от предлаганото разнообразие на сравнително нормални цени.

Албанската кухня е една приятна амалгама от ястия, характерни за турската, гръцката и средиземноморска  кухни.

 

Желаем на всички наши туристи приятно пътуване и откриване на една близка, но непозната прекрасна страна!


Тирана - столицата на Албания е един съвременен град

         


Вльора - друг съвременен град, разположен на мястото, на което се свързва Йонийско с Адриатическо море

            


Старинната част на Вльора и град Берат (ЮНЕСКО)

                    


Саранда - градът е разположен на брега на Йонийско море

          



Круя - родното място на Скендербег


                        


Красивата Албания




Тук морето е прозрачно синьо...........